През 2012 година светът, както го познаваме, няма да свърши.

През 2012 година светът, както го познаваме, няма да свърши. Също както не свърши предходната година, когато беше пуснат Големия адронен колайдер (и по-късно краткотрайно спрян). Също както не свърши и през 2003 година, когато Нибиру не промени орбитата на Земята. Също както не свърши и през 2000 година, когато милениалният бъг не аргументи особени проблеми.

Защо тогава не престават да се вършат пророчества и предсказания за възможен завършек на света през 2012 година? Отговорът е елементарен: тъй като тогава приключва огромният цикъл на календара на Маите. Това довеждане докрай на цикъла се асоциира с купища евентуални теории за катаклизми на Земята: тук идва (разбира се!) и новата дата за доближаването на Земята с Нибиру, догатки за огромни Слънчеви изригвания, които водят до промени в магнитното поле на Земята, промени в подреждането на планетите… Съвсем естествено се пишат книги, а на екран се появяват и нови филми (Кой ли към този момент не знае за кино лентата „ 2012 “, кой не е чувал за него). Възникват въпросите: има ли научни опасения за сходни катаклизми през 2012 година и дали в действителност има някаква огромна интрига, която укрива от обществото евентуалния прелом?

Ха познайте! Няма никакви опасения измежду научния свят, че светът ще свърши през 2012 година. Теориите за огромните катаклизми през 2012 са толкоз глупави, неуместни и псевдонаучни, колкото и теориите, че човек в никакъв случай не е бил на Луната или че на Марс има гигантско лице.

В битката против новата доктрина за края на света ненадейно се включи и НАСА. Космическата организация има навика да не обръща внимание на псевдонаучните теории, само че този път самата тя пое огромна акция за оборването им – таман в точния момент. Астрономът Фил Плейт (известен като „ Лошия астроном “), който от години се занимава с оборването на псевдонаука, също отхвърля спекулациите за възможни катаклизми през 2012. На процедура новите теории са толкоз глупави и неуместни, че другари от университета ми описват по какъв начин са се смеели в кинозалата, до момента в който са гледали кино лентата „ 2012 “.

Изригващ вулкан. Credit: USGS

И така… дано да почнем с главните постулати, на които почива новата доктрина.

След като свършва огромният цикъл на календара на Маите, може ли да се каже, че с него ще свърши и светът? Не, естествено… С края на този цикъл стартира нов цикъл.

По същия метод ние можем да кажем, че светът не свършва, когато свърши избран цикъл от нашия календар (на 31 декември). След това стартира един нов цикъл от 1-ви януари.

Маиското общество е било доста мощно развито за времето си. Маите са употребявали доста разнообразни типове календари и са тълкували времето като сливането на духовни цикли. Календарите на Маите са имали доста практични приложения, само че религиозният детайл при тях е бил също мощен. Повечето от тези календари са били къси – календарът Цолк’ин е продължавал 260 дни, а Хааб е бил релативно подобен на актуалния (с 365 дни). Маите са комбинирали Цолк’ин и Хааб, с цел да образуват така наречен „ Календарен кръг “, цикъл, който продължава 52 Хааб-а. Освен това астрономите на Маите (които били положителни астрономи) са имали „ Венериански цикъл “ – календар, основан на ситуацията на Венера на нощното небе.

Използването на „ Календарния кръг “ е било уместно за религиозни празници, само че не и за записването на история (събития над 52 Хааб-а или години). На помощ ни идва така наречен „ Голям цикъл “, който продължава 5126 година. Важно е да се означи, че (независимо от архаичността си) той е бил математически доста прецизен. Основната година в този календар се отбелязва като „ 0.0.0.0.0 “. На мястото на всяка “нула ” в този формат продължава поредицата цифри от 0 до 19, която съставлява поредност от дни. Така на първия ден календарът е „ 0.0.0.0.1 “, на 19-тия ден той е „ 0.0.0.0.19 “, а на 20-тия става „ 0.0.0.1.0 “.

Какво общо има това с края на света? Хипотезите се базират на догатката, че нещо неприятно може да се случи, когато календарът изтече изцяло. Експертите са разединени по въпроса по кое време календарът свършва, само че Маите са употребявали цифрите 13 и 20 в основата на техните нумерични системи. Така последният ден би могъл да се окаже на „ 13.0.0.0.0 “ (което е равно на близо 5126 години съгласно днешния календар). Календарът е почнал на „ 0.0.0.0.0 “, което кореспондира на датата съгласно нашите календари 11 август 3114 след Христа. Това е и казусът. Маиският огромен цикъл съгласно горното съмнение завършва 5126 години по-късно на 21 декември 2012 година.

Аз не мога да схвана: по какъв начин може да се приказва за завършек на света въобще, като догатката се базира само на Маиския календар, а има даже различия по въпроса по кое време завършва – на 13 или 20 като първа позиция? Ако е 13, тогава календарът ще се „ рестартира “ на „ 0.0.0.0.1 “, когато е 22 декември 2012 година.

За Нибиру/Планетата Х съм писал и преди на уеб страницата, като имам детайлна преводна публикация по въпроса. Накратко (за да не се повтарям): Ако имаше такава огромна планета, щеше да има оптически доказателства за нейното битие, както и гравитационни резултати. Но такива няма, затова Нибиру не съществува.

НАСА удостоверява, че няма фактуален базис за съществуването на Нибиру/Планетата Х. Разбира се, през последните години са откривани планети-джуджета като Ерида, само че Ерида е сходна на Плутон и ще си остане във външната част на Слънчевата система, без да се сближи със Земята.

Земята е търпяла удари от комети и метеорити, само че огромните конфликти са доста редки. Последният огромен конфликт е станал преди 65 милиона години, което довело до измирането на динозаврите. Днес учени на НАСА вършат изследвания за огромни близкоземни метеорити, с цел да се предскаже има ли заплаха за Земята. Досега изследванията демонстрират, че няма данни за заплаха от огромни метеорити от ранга на този, който е довел до измирането на динозаврите. Откритията на НАСА се разгласяват всекидневно на уеб страницата http://neo.jpl.nasa.gov/. Можете да се уверите, че не се предсказва никакъв удар за 2012 година.

Обръщането на ротацията на Земята е безусловно невероятно. Има мудни придвижвания на континентите (Антарктида е била покрай Екватора преди милиарди години), само че това няма никакво връзки към изказванията за обръщането на географските полюси. Що се касае за магнитните полюси, в действителност те се трансформират от време на време, като магнитните смени стават приблизително на всеки 400 000 години. Доколкото е известно на учените, сходни магнитни обръщания не предизвикват никакви вреди на живота на Земята. Освен това сходно превръщане не се чака за идващите няколко хилядолетия.

Слънчевата интензивност има повтаряем темперамент, като пиковете настъпват на всеки 11 години. По време на тези пикове слънчеви изригвания биха могли да доведат до спирания на сателитните връзки, макар че инженерите се учат в този момент по какъв начин да вършат устойчива електроника на слънчеви изригвания. Няма специфичен риск, обвързван с 2012 година. Следващият безоблачен най-много се чака да настъпи сред 2012 и 2014 година, само че се чака да бъде сходен на предходните цикли в историята, без основна разлика.

Няма да има нареждане на планетите през идващите няколко десетилетия. Земята няма да прекоси галактичната повърхност през 2012 година. Но даже и да настъпят сходни подреждания, резултатите върху Земята биха били пренебрежими. Всеки декември Земята и Слънцето се подреждат дружно с приблизителния център на Млечния път, само че това събитие се случва всяка година без последици.

Няма да има завършек на света през 2012 година. Няма научни данни за какъвто и да е тип прелом. Няма доказателства, без значение от измислените изказвания, които се срещат в книги, филми, документални поредици или в интернет страници.

Във филмите фактически има подправени прес-съобщения на НАСА, само че Дон Йомънс, който е академик от НАСА, оповестява, че НАСА не е дала никакво публично прес-съобщение за завършек на света през 2012 година.